Περιφερειακή Ενότητα Δράμας

GreekEnglish (United Kingdom)BulgarianGermanFrenchRussianTurkish

Долина Неврокопи

Печат

След община Просочани следваме пътят, който минава през тесни проходи 1между склоновете на планина Фалакро в района Като Неврокопи.Една местност известна със суровата зима с температура до минус 20 градуса. Заснежните върхове на околните планини и заснежните дървета насладават чувствата ни и си съперничат със красотата на зеления пролетен пейзаж. Обаче, тази местност остава неизвестна за естествената си красота, историята, хубавите църкви на 19-ти век и уникалните преживявания, които 3могат да бъдат предложени за посетителите.

След кръстовището към село Волакас ще посетим живописното селце Гранитис, разположено на 31 км от Драма. Построено в едноименния поток, селото е пълно с борове, ели, букове, плодни орехи и саморасла леска. В старото селище ще видим къщи с традиционна архитектура и църквата Таксиархес (1873) с дърворежби на 19-ти век. Улиците на района са покрити с материал от старите кариери за гранит. По пътеката с гъста растителност стигаме до църква на св. Богородица, място за среща на местните жители и имигранти в празника на 15 август. Село Гранитис се предлага за приятно представяне в хотела и за вкусно местно ядене в традиционните механи. Посетителят може също да намери планински чай, мед и орехи.

Продължаваме до долина Неврокопи, която е видима пред нас между околните 2планини. Първата ни спирка е село Охиро, разположено на 40 км от град Драма и там се намира църквата на св. Георги (1882). Селото и околните планини са известни със линията на укрепленията на Втората световна война и героичната съпротива на немногобройните гърци воиници срещу германците през април 1941 г. На хълма близо до общността Охиро можем да посетим непревземаемата крепост Лисе и малкия музей на 4 май или в първата неделя на същия месец, когато мястото е отворено за посетителите след споразумение с компетентните военни власти.4

От село Охиро следваме пътя до седалището на общината, село Като Неврокопи, което е разположено на 42 км от Драма на 560 м надморска височина. В историческия град с националните борби, административен и стопански център на района, се намира величествената църква на св. Димитър (1866) със стенописи вътре и внушителна камбанария в двора. Сред иконите на икононостаса, които вероятно са творения на известния художник Георгиос през десетилетие на 1870 г се отличава иконата на св. Димитър. Село Като Неврокопи има особен цвят всяка сряда с пазара, който е известен за гърците като «лаики агора» и там посетителят може да намери висококачествени местни продукти, известните картофи и вкусния боб. «Акрития» на 25-27 юли и «деня на картофа» през есента с музикални изяви и вкусни картофни ястия, са някои известни културни изяви. Малки хотели и таверни правят по-приятно представянето ни и ни дават въжмозността да изледваме съкровищата на района.

Пътуването продължава към северозападна част на на района, със следваща 5спирка в амфиеатрално построено село Дасото, в обрасъл склон с изключителна гледка към долината, на 8 км от Неврокопи. Влизайки в селото с немногобройни жители нас посреща стария извор «паралига». В църквата «Успение Богородично» (1870) ще видим малкия купол и иконите на 19-ти век в иконостаса.

 По пътя към гръцкобългарските граници се намира гора Кастаня, една местност с разнообразна растителност оформирана подходящо да посрещне любителите на 7природата. Вървейки нагоре ще се отпуснем в мястото «То крио неро» (Студената вода) с внушителните платани и чистата вода. В селото се организират различни прояви през тридневния празник на 15 август. Наслаждавайки се на чистия въздух и на природата, пътуваме 4 км на юг към историческото село Перитори. Построено по склоновете на един хълм е обявено за традиционната архитектура. В селото се намира църквата на св. Николай (1835) украсен отвън с 6тухлени кръстове и впецатляваща камбанария на 1911 г. В църквата с исторически и художествен интерес се намира и църквата на Източник Зоодохос (1876) със сводест покрив и иконите на художника Стергиос Георгиадис на 19-ти век.

Продължаваме по южно до село Като Вроду, на 7 км от село Перитори. Село Като Вроду е построено на 650 м надморска височина и е заобиколено от планините на Вроду с гъста растителност. В селото се намира във видно място църквата на св. Теодори 9(1835). Във вътрешността на базиликата има икони на 1863 г в централния дървен иконостас. След екскурзуята до южната част на района, връщаме се по пътя от Като Неврокопи до западния край на общината и стигаме до село Катафито, на 1,5 км по-далеч. Селцетата, който се намират близо до гръчко-българската граница, предоставят възможността на посетителите да се насладят на природата в гора Кикла, между село Вроду и Ватитопос на юг и в богатата растителност на планина Орвилос на север. Гора Кикла, най-малко 20 000 декара 10с букове и широколистни дървета, предоставя възможността на посетителите за почивка в организирани места с обилна вода.

Както в целия район са спасени и тук църкви на 19-ти век с илюстрации на фолклорни художници. В село Ватитопос ще посетим църквата на св. Николай, построена в средата на 19-ти век. Само интериора остава непроменен, а е спасен дървения иконостас с икони от 1873 г до 1869 г.

В пустиннено село Акрино ще намерим църквата на Таксиархес, построена през 1848 г, на 22 км от Неврокопи (последните 6 км по черен път) почти по българските граници. В тази църква са много важни стенописите на 1866 г. Тук се стичат много вярващи от района, а от съседната България в празника на Архангели на 7 и 8 ноември.

Заминавайки от района с най-добрите впечатления, започва нова екскурзия на север и на гранични12я контролно-пропусквателен пункт Екзохи. Там, в селцето на произвоителите на картофи на 9 км от Неврокопи, съществуват мирно паметници на мюсюлманския и христянския свят, въпреки че претърпяха големи промени от последващите намеси. Ще видим църквата на св. Атанасиос (1866), една трикорабна базилика и останките на джамията с интересна декорация вътре. Ще продължим до гръцки пост с уникалната гледка към България, на 4 км от Екзохи, където ще работи митница отново след много години.

След завръщането си по пътя до Неврокопи, следваме на изток пътя 10 км и достигаме до Лефкоя, село с безанци от Мала Азия, повечето от който се занимават с производството на картофи и животновъдство. В селото се намира църквата на св. Йоан Кръстител (1836) с иконостас и икони от края на миналия век и камбанария га 1887 г.

Района се промени значително след изграждането на язовира, който води до образуването на красивото езеро на село Лефкоя. Със създаването на посетителски център и отваряне на нови пътища, посетителят ще се наслади повече на природата. Заслужава си да се види паметникът, който е създаден в мястото, където патриарх на Константинопол Вартоломей засади едно дърво по време на посещението си през 1999 г, точно на брега на езерото, показвайки 13опазването на околната среда.

Продължвайки на изток по пътя от Неврокопи към село Пагонери, след 15 км спираме за малко време в необитаемо село Ливадаки га 720 м надморска височина. Там ще посетим в една зелена площ църквата "Успение Богородично" (1870). Ще видим оригиналната илюстрация на 1876 г на дървения иконостас и стенописите на тавана. Външно църквата е украсена от камбанарията на 1890. След като ще се освежим в селото от ледената вода на извора, оставиме село Ливадаки и следдваме пътя с много завои към река Нестос и стигаме до село Ахладя, на 18 км от село Неврокопи.

В съседното пустинно село Критара се намира в гъста растителност час14т на църквата на св. Георги от средата на 19-ти век. Църквата спасява част на стенописите и има изключителна скулптурна украса на западния вход. Двата дни на 15 август се организира празник в село Ахладя и Ливадаки. На 2,5 км на изток се намира традиционното селище Пагонери с каммените двуетажни къщи с големи дворове. Селището е било опожарено през май на 1944 г и жителите бяха преместени заложници в България, като отмъщение за победата на гърците партизани в историческата битка на Пападес. В центъра на селото се намира църквата "Дева Мария" (1835).

На брега на езерото, което е създадено от водите на река Нестос след 17изграждането на язовира Тисаврос, посещаваме село Потами, на 27 км от Неврокопи. На кратко растояние от селото има изключително красива пещера, неизползваема днес. Районът е бил обитаван непрекъснато от праисторическите до византииските временна, според археологическите находки. Също природата дарява на този място вода и растителност,близо до двете селища Перасма и Делта, на 8 км и 4 км съответно от село Потами. Природолюбителят, ловецът и рибарът ще насладят там на района с изключителната флора, а всеки посетител може да опита в таверните риба от реката или езерото. Днешните жители организират културни изяви в първата неделя на месец август, които са посветени на емигрантите. Нашото крайно предназначение в общината Като Неврокопи е най-източното селце, наричано Микромиля, на 38 к16м от седалището на общината. Районът с гъстата растителност привлича много природолюбители и ловци, които оказват гостоприемство в хотела и в селската механа.

Оставим селата и продължаваме до Брезова гора следвайки път 20 км от село Потами до строителната площадка Панагия. Уникалната гъста брезова гора заема площ в цялата Гърция 10 000 декара, 15а още 15 000 декара са обхванати от бреза, бук, дъб и бор.

Подножието на горска пътна мрежа се подобрява след пролетта, заради непрекъснато поддържане. Пътуването до община Неврокопи оставя на посетителя най-хубавите впечатления. Природата и паметниците, поклоническите пътувания в църквите, запознаването с гостоприемните местни жители, традициите и обичаите, дейностите в планините и близо до водите на района, пешеходството по пътеките, вкусното ядене и почивката в малките хотели са опит на живот и задоволяват на всеки посетител на гръцката провинция.