Περιφερειακή Ενότητα Δράμας

GreekEnglish (United Kingdom)BulgarianGermanFrenchRussianTurkish

Съкровищата на елинизма и на православието

Печат

Това кътче на македонскага земя е силно свързано с царството на македоните и 1православието, поради значителния древен град Филипи и историческия манастир на св. Богородица Икосифиниса. В нашето пътуване ще пресечем югоизточната част на равнината на град Драма, един от най-гъсто населените райони на областта, за да видим важния археологически обект. След това ще се възкачим склона на планина Пагео за да посетим манастира с чудотворната икона на св. Богородица.

Следвайки магистралата за град Кавала ще започнем от историческия градеч Хористи, на 5 км от Драма, един градец с история от римско време. Също се2 отличава с духовната традиция, както е видно от създаването на музикалното дружество, "Възраждаваща се Македония" (1906 г), което е силно свързано със стопанския разцвет, в края на миналия век, поради отглеждането и пробаждата на тютюневи изделия. Заради националното си действие в македонската борба, жителите преживяха насилие във военно време 1916-1918 г.

По централния път на селището с 2500 жители, в мястото на химару, който раздели селото (затова се нарича Хористи), ще видим църквата Успение на Пресвета Богородица (1906 г), с шест икони на олтара от известния художник Констадинос Партенис, читалнията на същата епоха и неокласическите сгради на десетилетието 1920. Чистия понеделник градеца събира много посетители за карнавала с много маскирани.

Ще се връщаме по магистрала за да посетим градеца Доксато, който е известен за 3жертвите през борбите на елинизма и се намира на 10 км от Драма. В малкия град, който е градец от римското време, жителите от 19-ти век се радват на голям просперитет, поради производството и търговията на тютюн и също създадоха през 1874 г образователната братство "Филипи" и музикални групи. Поради избиването на жителите през 1913 г екзекуциите през 1941, градеца претърпи сериозни успехи в развитието си. Периодът на рацвет за градеца с 3500 местни жители, е изобразен също в реставрираните училища на 1908-1910 г, които са изградени от жителите с помощта на Митрополит Хрисостомос и в трикорабната базилика на св.Атанасиос(1867 г). По централните пътища, посетителят ще види6 величествените здания на десетилетие 1920, както са тези на Вогяджи и Зигили. Къщи с градски модели и много декоративни елементи на фасада и на покрива. Бяха изключително функционални конструкция, тъй като обслужаваха производствени нужда, използвайки партера като работно място за преработката на тютюн. На 2-ри Май градецът празнува и се организират традиционни конни надбягвания, където участват чистокръвни коне. Тези надбягвания напомнят любовта на древните жители за коня и се 7наблюдават от хиляди посетители, а по централния път се превежда голям празник от всичките жители с традиционен музика и традиционни танци.

След това ще пресечем един от най-развиващите градеци на района, градеца св. Атанасиос с 3500 жители от понтийски и тракийски произход, които се отличават за значителната културна дейност. На север на 5 км се намира градеца Киргя, седалището на община Доксато. Седалището беше производител на тютюн с известно тютюнево разнообразие от8 19-ти век. Днес е населен от бежанци от Мала Азия, които пазят своите традиции. Вечерта на последната неделя на Карнавала, жителите организират специален празник в малките кафета на площада с традиционни инструменти и песни с подигравателно съдържание. Още ще посетим Кефалари на 2 км от св. Аанасиос, за да се насладим на спокоения пейзаж с платаните близо до течащите води на изворите Воирани. Там има много производители на вино и ракия, а от Киргя ще вземем традиционна халва. Освен кръчмите с местни пъстърви в Кефалари, ще намерем изключителни таверни в целия район от Доксато до Пигадя.

След спирката в община Доксато се насочваме на изток в границите на град Кавала, на 21 км от Драма за да обиколим на археологическия обект в Филипи. 9Град Филипи е създаден от колонисти от блиския остров Тасос през 360 г пр. Хр. Първо е наричан като Кринидес и впоследствие Филип II Македонски го преименува на своето име – Филипи през 356 г пр. Хр. и процъфтява през римското владичество, особено през 2-ри век сл. Хр. ще видим древния театър, който е построен от Филипос и всяко лято е пълно с посетители за представленията на едноименния фестивал. Също ще посетим римския форум, арената на 2-ри век сл. Хр. , руините на христянската църква с масивни колони от средата на 6-ти век и ще вървим на една част на Егнатия Одос (част от европейския път Е90).

Древният град е свързан със посещението на апостол Павел, който учи 10христянството тук за първи път през 49/50 г сл. Хр. след визиятя с появата на македонски мъж. Ще посетим затвора на апостол Павел, където римляните идолопоклоници - според традицията – затвориха ученика на Христос за да бъде освободен с помоща на един ангел. Още ще вървим в идиличния пейзаж, близо до днешното баптистерий в Лидия, където св. ап. Павел е покръстил св. Лидия. Няма да пропуснем да видим древните съкровища, които се съхраняват в музея. Северно от музея се намира акропола на града, където се съхранява кула по византийското време. Филип избра тази местност за установяването на македонци колонисти, тъй като се намира близо до Пагео с златните мини, които предоставиха икономическите средства за издигането на македонското царство, като водац на всичките гърци.

Планината Пагео беше заобиколена в древността, тъй като там се помещаваше 11светилището на Дионис – много любим на местните жители. Районът все още е заобиколен, защото се излъчва духовна светлина от един важен "Фар на православието" - манастирът Икосифиниса - който принадлежи към митрополи на Драма. По пътя до манастира ще пресечем плодородната равнина на района наричан "Валта" за местните жители. От Лидия ще продължим на изток с посока към село Каламонас и ще преминем на юг от хълма, където се извърши легендарната битка на Филипи през 42 г пр. Хр. между демократите - Вруто и Касио - и продължителите на политиката на Юлий Цезар – Октавианос и Адониос.

След 10 км по провинциален път, ще завием наляво с посока към село Никисяни. Районът беше покрит от водите на едно езеро до десетилишие на 1930, когато се 12извършат първите отводнителни проекти, които освобождават големи площи за селскостопанска експлоатация. Хубавите села на Пагео на лявата ни страна се предлагат за кратко спиране и продължаваме от кръстопътя на Никисяни към Кормиста и манастира, на 7 км от подножието на Пагео. Последната част на маршрута е по изкачващ и тесен път с обща дължина 6 км. Доблизавайки манастира, растителността е по-богата и пътят е покри на някои места. Районът предлага изключителна гледка към планина Символо и долината.

Манастирът се намира на 753 м надморска височина на един добре значителен 13хълм на Пагео, известен с изключителния си климат. Според религиозната традиция, манастирът е построен през 5-ти век с ктитор св. Герман. Богородица се откри с ангел на аскета на светите земи и го показа Македония за построяването на манастира. Според легендата, Богородица дава на Герман чудотворената си икона, която не е създадена от човешка ръка, в пурпурно червена светлина. Затова манастира е посветен на Богородица с името "Икосифиниса".

Хиляди поклоници идват всяка година в манастира в Пагео. Според друг версия, ктитора на манастира св. Герман, живя и основа манастира в края на 8-ми век. Първото име през 14-ти век беше "Косиница"- чужд произход – което се превърна към първото гръцко име, а от 18-ти век се нарича Икосифин14иса. Манастирът беше убежище на патриарха Дионисий I за първи път през 1471 г, където почина след приключването на втория си мандат (1490 г) на патриархическия престол. Сред много приключенията на манастира се откроява избиването на 172 монаси от османците през 1507 г. Манастирът развива, през турско робство, богат духовно и национално действие за укрепване на духа на потиснати гърци, особено по време на Хрисостомос и македонската борба в началото на 20-ти век. Богатия архив на манастира е бил заграбен във велики понеделник през 1917 г, по време на българската окупация (1916-1918 г). Унищожаването е завършено с палеж на манастира на 12 15юли 1943 г от завоевателите.

От 1967 е женски манастир, където всяка година гостуват много вярващи, тъй като спокойствие и духовност преобладават в изключитената природна среда. В манастира има изключителна дървен олтар, който е завършен през 1803 г от занаятции от Хиос. Там се намира и иконата на св. Богородица. Стенописите от външната страна на манастира са направени през 1858 г и 1864 г 17от молдавец художник Матео, известен с произведенията му на Света Гора, заедно със своя помощник Николай от Солун. На екзонартекса са изобранени сцени от Стария Завет, от създаването на Адам и Ева и отстраняването им, от Откровението и Новия Завет, от Рождество на Богородица и от личните, които са свързани с историята на манастира – св. Герман и патриарх Дионисий. След обиколката из центъра на православната вяра на района, избираме за нашето връщане маршрута през 16община Калабаки. След преминаването през едноименното седалище на общината, се насочваме през село Фтеля към село Микрохори. Там ще посетим една винарски изба и ще обиколим производствените обекти и избата, ще опитаме виното в дегустационната зала. В местните традиции се отличава "Курбани" в Калабаки, един обичай на тракийските бежанци, на 18 януари. Предложенията за пътуване носят посетителите в близост до много други предизвикателства, главно в горите и планините на района за любителите на природата. Там преобладава изследването и приключението през всички сезони.